Първото престъпление в света, разкрито по отпечатъци от пръсти
Един парещ и злощастен ден – 19 юни 1892 година, в аржентинското крайбрежно градче Некочеа станало двойно ликвидиране. Жертвите – две деца на 4 и 6 години, били открити мъртви от майка им Франческа Рохас, когато се прибрала от работа. Тя незабавно подала сигнал в полицията и споделила, че когато се доближила до къщата, видяла как оттова бяга Педро Веласкес. Според Франческа, убийството било негово възмездие – неотдавна той й направил предложение за сватба, но тя му отказала. Мъжът тогава вдигнал скандал, който приключил със закани от негова страна.
По време на разпита Педро не отрекъл този факт, но категорично отхвърлил обвиненията за убийството на децата. За да признае обвиненият, полицията го подложила на тормоз и побоища. Но всичко се оказало напразно – Педро останал неотстъпчив. Тогава на помощ на служителите на реда от Некочеа се притекъл опитният детектив Едуардо Алварес.
Той вече знаел какво да търси и го намерил: на вратата на стаята, където били открити децата, забелязал малко кафеникаво петно – килърът оставил кървясъл отпечатък. Папиларните линии били ясно забележими и Алварес се възползвал от това. Той изрязал парчето от вратата с пръстовия отпечатък и реши да приложи способ, за който почти никой в света все още не знаел – дактилоскопията (от гръцки „ дактилос “ – пръст, „ скапео “ -гледам).
Детективът сравнил отпечатъците на Веласкес с намерените и разбрал, че Педро не е килърът. Нещо повече, обвиняемият имал желязно оправдание. Тогава Алварес стартира да подозира самата Франческа. Според слуховете, тя доста желала да се ожени за любовника си, но той й отказал заради нейните извънбрачни деца: ако не били те, сенора Рохас от дълго време щяла да получи предложение за брак.
Алварес снел нейните отпечатъци и един от тях съвпаднал с кървавата следа върху вратата. Само по себе си това не доказвало виновността на Франческа – в края на краищата тя можело да се изцапа с кръв, когато намерила телата на децата. Но фактът за лъжесвидетелстване против Педро, дружно с отпечатъка, на практика не оставяли подозрения във виновността й. Освен това, зашеметена от тези улики, Франческа се признала за отговорна в убийството на личните си деца и, че го направила, с цел да се омъжи. Тя била осъдена на доживотен затвор, а дактилоскопията за пръв път в историята потвърждава своята успеваемост при разследването на наказателни каузи.
Методът, употребен от Алварес, не е фиктивен от него. Още в средата на XIX век английският офицер сър Уилям Хершел, който служел в Бенгалия, Индия, употребявал пръстови отпечатъци вместо подписи върху документи. Той забелязал, че пръстовите отпечатъци не се променят, по тази причина могат да служат като сигурен метод за идентифициране на човек. През 1880 г. Хершел написал публикация за папиларните линии и техните ключови свойства.
Но изследването на пръстовите отпечатъци е поставено на действително научна основа от антрополога и психолог сър Франсис Галтън (братовчед на Чарлз Дарвин). Галтън проучил повече от 8 000 отпечатъка и стигнал до извода, че всеки е неповторим и непроменим. Изследователят считал, че вероятността от повторение на папиларен рисунък е извънредно дребна, може би една на милиард, но не повече. Тъй като по онова време на Земята имало единствено към 1.5 милиарда души, това означавало, че изобщо нямало повторения и всеки можеше да бъде решително разпознат по неговия отпечатък. През 1892 г. Галтън разгласил първата книга за дактилоскопията.
Днес търсенето и фиксирането на пръстови отпечатъци е всяка втора правосъдна процедура в наказателното право.
–
